четвъртък, 28 август 2008 г.

Програма на националния конвент на Републиканската партия 1-4 септември

2008 Republican National Convention
Monday, Sept. 1
President George W. Bush
Vice President Richard B. Cheney
First Lady Laura Bush
Gov. Tim Pawlenty (Minn.)*
Gov. Rick Perry (Texas)*
Gov. Arnold Schwarzenegger (Calif.)
Senate Republican Leader Mitch McConnell (Ky.)*
U.S. Sen. Richard Burr (N.C.)*
U.S. Sen. Norm Coleman (Minn.)*
U.S. Sen. John Ensign (Nev.)*
U.S. Sen. Joseph Lieberman (Conn.)
House Republican Leader John Boehner (Ohio)*
U.S. Rep. Michele Bachmann (Minn.)*
U.S. Rep. Tom Cole (Okla.)*
U.S. Rep. Lincoln Diaz-Balart (Fla.)*
U.S. Rep. Thelma Drake (Va.)*
U.S. Rep. Mark Kirk (Ill.)*
U.S. Rep. Kevin McCarthy (Calif)*
Robert M. (Mike) Duncan, Chairman of the Republican National Committee*
Jo Ann Davidson, Co-Chairman of the Republican National Committee and Chairman of the 2008 Republican National Convention Committee on Arrangements*
Maria Cino, President and CEO of the 2008 Republican National Convention*
Tommy Espinoza*
Maj. Gen. Rick Goddard, U.S. Air Force (Ret.)*
Bill Gross*
Ashley Gunn*
Chris Hackett*
Doug Leatherdale*
Jay Love*
Cynthia Lummis*
Erik Paulsen*
Capt. Leslie Smith, U.S. Army (Ret.)* Program participants will include:
Victoria Blackstone, Stars and Stripes Winner, will lead the Pledge of Allegiance
Boy Scout Troop 738 of St Louis Park, Minn. will serve as the Color Guard Tuesday, Sept. 2Reform"If you find faults with our country, make it a better one. If you are disappointed with the mistakes of government, join its ranks and correct them."--Sen. John McCainJohn McCain’s life is a testament to the fundamental truth that every American can be a force for change. A restless reformer who has dedicated his career to taking on special interests and the status quo, John McCain will deliver the right kind of change and reform to meet the great challenges of our time. On Tuesday, the convention program will underscore his vision of a government that is transparent, principled and worthy of the American people it serves.Speakers will include:
Former New York City Mayor Rudolph W. Giuliani
Gov. Jon Huntsman (Utah)
Gov. Linda Lingle (Hawaii)
Gov. Sarah Palin (Alaska)
Former Gov. Mike Huckabee (Ark.)
Former Gov. Tom Ridge (Pa.)
U.S. Sen. Tom Coburn (Okla.)*
Former U.S. Sen. Fred Thompson (Tenn.)
House Republican Leader John Boehner (Ohio)*
U.S. Rep. Marsha Blackburn (Tenn.)*
U.S. Rep. Luis Fortuño (Puerto Rico)*
U.S. Rep. Adam Putnam (Fla.)*
Dennis Hollingsworth (Fla.), President of the National Conference of Republican County Officials*
Rosario Marin, California Secretary of the State and Consumer Services Agency and former Treasurer of the United States
GOPAC Chairman Michael Steele
Chris Collins*
Carolyn Dunn*
Phil Hayes*
Lisa Keegan*
Ruth Novodor*
Dr. Elena Rios *
Shirley Sadler*
Joe Watkins* Program participants will include:
Mary Leavitt will lead the Pledge of Allegiance
The VFW of Red Lake, Minn. and the American Legion Post 513 of New Brighton, Minn. will serve as the joint Color Guard
Rabbi Ira Flax will lead the convention in prayer
Dr. Robert Certain will lead the convention in prayer Wednesday, Sept. 3Prosperity"America’s best days are still to come."--Sen. John McCainThe American story is one of perseverance. Even in the face of tough times, the ingenuity and spirit of the American people has ushered in a new era of prosperity. Wednesday’s program will focus on John McCain’s plans to get our economy back on track and continue our long tradition of meeting the challenges we face and using our prosperity to help others. The day will conclude with an address by the vice presidential nominee. Speakers will include:
Mrs. Cindy McCain
Republican Party’s Vice Presidential Nominee
Gov. Bobby Jindal (La.)
Former Gov. Mitt Romney (Mass.)
U.S. Sen. Norm Coleman (Minn.)
U.S. Sen. Kay Bailey Hutchison (Texas)*
U.S. Rep. Mike Pence (Ind.)*
Mayor Mick Cornett (Okla.)*
State Sen. Abel Maldonado (Calif.)*
Carly Fiorina, Victory ‘08 Chairman for the Republican National Committee and former Chairman and CEO of Hewlett-Packard Co.
Meg Whitman, National Co-Chair for McCain 2008 and former President and CEO of eBay
Renee Amoore*
Anne Beiler*
Jessica Colon, Chairman of the Young Republican National Federation*
Christy Swanson*
Raul "Danny" Vargas* Program participants will include:
Sharon Clahchischillage will lead the Pledge of Allegiance
The Law Enforcement Memorial Association of Minnesota will serve as the Color Guard
Father Edward Reese will lead the convention in prayer
Rev. Eva Rodriguez will lead the convention in prayer Thursday, Sept. 4Peace"Our next president will have a mandate to build an enduring global peace on the foundations of freedom, security, opportunity, prosperity, and hope."--Sen. John McCainJohn McCain understands the challenges that America faces in the world and the sacrifice necessary to defend our freedom in a way that few others can fathom. Thursday’s events will reflect his vision of an America in pursuit of peace and seen as a beacon of goodwill and hope throughout the world. The evening will close with John McCain accepting the Republican Party’s nomination for the Presidency of the United States.
John McCain
Gov. Charlie Crist (Fla.)
Gov. Tim Pawlenty (Minn.)
U.S. Sen. Sam Brownback (Kan.)
U.S. Sen. Lindsey Graham (S.C.)*
U.S. Sen. Mel Martinez (Fla.)
Former U.S. Sen. Bill Frist (Tenn.)*
U.S. Rep. Mary Fallin (Okla.)*
Michael Williams, Chairman of the Texas Railroad Commission*
David Flaum*
Christopher Fussner*
Lt. Gen. Carol Mutter, U.S. Marine Corps (Ret.)*
Charlie Smith* Program participants will include:
The 934th Airlift Wing Air Force Reserves Joint Color Guard of Minn.
Pastor Dan Yeary will lead the convention in prayer
Archbishop Demetrios will lead the convention in prayer

вторник, 26 август 2008 г.

Какво би станало....

Цитирам едно умно сравнение:
"Представете си, че президентът Буш, по време на скорошното си - и последно за последния му мандат - обръщение “За състоянието на Съюза”, бе посмял да определи, какво ЗАДЪЛЖИТЕЛНО ще трябва да се прави в САЩ през следващите 12, 15 или 30 години. Както това си позволи наскоро руският президент, в една своя програмна реч - наследство към поколенията. Представете си, че президентът Буш бе отсякъл, че Маккейн, Хъкаби или пък Ромни ще бъде неговият наследник в Белия дом, както настоящият силен човек в Кремъл посочи Медведев. Представете си, че пред Обама, Клинтън или Едуардс бяха поставени от държавата непреодолими пречки, които да не им позволят да издигнат кандидатурите си за държавен глава. Каквито спънки бяха организирани за всички руски кандидат-претенденти за поста, извън един шантав ултранационалист и антисемит, един смахнат болшевик и един фриволен масон. Представете си, че известният с ненавистта си към сегашния президент на САЩ и неговата администрация финансист (и американски гражданин) Джордж Сорос, за когото отдавна се знае, че спонсорира щедро противниците на Буш, вече не може да се радва на свободата, с правото на която се е родил, а е тикнат от Белия дом в затвора “Фолсъм” – където вече и Джони Кеш няма как да му изнесе концерт, защото Джони Кеш, Бог да го прости, е вече покойник - или в някой изправителен лагер, за да полага там “обществено полезен труд”. Като Ходорковски. А можеше да е в изгнание, в родната си Унгария, например, без възможност да стъпи отново на територията на Щатите, както не може да се върне Березовски в Русия. Представете си, че днес или утре някоя социологическа агенция съобщи – и то напълно достоверно – че този или онзи от кандидатите за президент на Съединените щати най-вероятно ще събере около 75-80% от гласовете. Ако такова нещо се случи, Америка няма да празнува, тя ще започне да се подготвя за нова Американска революция. Тя изначално не понася такива идиотщини. Представете си, че Вашингтон изведнъж си науми да забрани дейността на руските културни институти и институции на територията на САЩ, както това стори Москва с Британския съвет, например. Представете си, че президентът Буш събере отрепките-ултраси на два бейзболни, баскетболни или футболни (става дума за американски футбол) отбора и ги превърне в шпиц-отряди, които да пропагандират “Плана на Буш за Америка” и да разпръскват политическите събрания на неговите противници, както Путин стори с мутантите измежду феновете на два футболни (тук вече иде реч за класически футбол) московски отбора, за да се пръкне движението “Наши”. Представете си, ако можете, че в САЩ е забранено ултралявото и тотално анти-Буш медийно присъствие на симпатичния зевзек Майкъл Мур. Същият, който изкара филм, в който “доказа”, че Белият дом е благословил атентатите от 11 септември. Не. Не е забранено. Мур, слава Богу, продължава необезпокоен да върши това, което смята че е правилно. Напоследък се включи доста експлозивно като активист-симпатизант и в стачката на синдиката на сценаристите. В момента сигурно горчиво – и отново, за щастие, необезпокоен - ридае, че тази стачка приключи. Представете си, че бардове като Крис Кристофърсън (който има парче, възхваляващо сандинистите в Никарагуа) или Уили Нелсън (който в много свои песни твърди, че държавата целенасочено мачка честния и обикновен човечец) в САЩ можеха да бъдат забранявани и ограничавани в своите изяви заради песните си. Или убивани, както бяха убити Виктор Цой и Игор Талков - заради песни със същото съдържание, само че изпълнени в Русия и отразяващи руската действителност. Всичкото това, каквото и да си говорим, никой не може да си го представи. То просто няма как да се случи, а докато не се случи – моля тези, дето сравняват днешна Русия със САЩ всеки път, когато им се наложи да реагират на обвинения към сегашното положение в Матушката, да преброят до 978 782 340, преди да се изкажат. Докато броят, най вероятно, ще забравят какво са имали предвид. Защо заглушавате “Гласът на Америка” и “Свобода” (руският вариант на Свободна Европна) , попита преди години президентът Рейгън своя събеседник Горби. Тогава Горбачов, клетият, отговори, неподготвен като всеки руски политик от Иван Грозни насам, по следния начин: А вие как ще се чувствате, ако ние отворим радиостанция в Куба и започнем да предаваме на английски за САЩ? Рейгън беше наистина озадачен: Защо в Куба – попита той – кажете къде искате да си поставите предавателите на наша територия… "

четвъртък, 21 август 2008 г.

Състояние на световния пазар на коли!

Наскоро спорех с Чавдар Първанов, от в. "Дневник", за това дали американската икономика се срива толкова бързо, колкото се твърди. Той ми даде пример със своята кола, която е японска и как тази марка, "Тойота", се харчела като топъл хляб, а "Форд" западали заради лошото обслужване. Но явно долната таблица опровергава до известна степен Чавдар:

понеделник, 18 август 2008 г.

Ето как Барак Обама слуша националния химн на САЩ!

Ето още нещо свързано с агресията на Русия:
"Войната с Грузия - нова черна пропаст по пътя на Русия Вадим Белоцерковски*

Че Кремъл подготвя акция срещу Грузия, стана ясно по яростната и нечиста кампания, която се разгоря преди седмици в руските медии против грузинците изобщо. ТВ-каналите започнаха да излъчват потресаващо примитивни репортажи от някаква пропагандистка операция по залавянето на “грузински криминални авторитети”, които уж се срещнали на нает увеселителен параход на едно от подмосковните езера. Хеликоптери в бръснещ полет, десант на спецназовци, “бандити” с извити ръце и грузинци, наскачали във водата.... Говорителят назовава няколко грузински фамилни имена, а след това изведнъж съобщава, че повечето от заловените грузински “бандитски вождове” били освободени, тъй като прокуратурата нямала доказателства срещу тях. Неволно възниква въпросът, а дали е имало въобще грузинци на парахода или цялата “операция” е разиграна с медийна цел от преоблечени милиционери? Малко след това започна прехвърлянето в Абхазия на допълнителен военен контингент, десантни подразделения и даже на инженерни части за ремонт на железопътни линии около границата с Грузия. Но все още изглеждаше, като че ли Москва само плаши Тбилиси. Нека все пак изброим някои ключови факти. Само дни преди началото на пълномащабните военни действия властите на Южна Осетия и на Грузия се бяха съгласили да започнат преки преговори по инициатива на председателстващата Евросъюза Франция. В последния момент (на 7 август), когато представителят на Грузия вече беше отпътувал за Цхинвали, осетинските власти внезапно се отказаха от директните преговори. Очевидно бе пристигнала заповед от Москва - никакви преговори! Въпреки това Михаил Саакашвили предлага още същия ден на ръководителите на Южна Осетия взаимно прекратяване на огъня и нарежда на грузинските военни да прекратят стрелбата и да не отговарят на изстрели от осетинска страна. Но през нощта огънят на осетинските отряди се засилва и започват военни действия, грузински части влизат в Цхинвали, който е разположен край самата граница с Грузия. Защо е нарушена или отменена заповедта на Саакашвили за прекратяване на огъня, защо грузинските войски преминават в онова настъпление, което с такова нетърпение очакват в Кремъл? Все пак грузинците разбират, че Русия притежава съкрушително военно превъзходство и няма да се поколебае да нахлуе в страната. Съвсем не напразно от години на жителите на Южна Осетия и на Абхазия им поднасят на поднос паспорти на Руската федерация. Целта е в нужния момент руските войски да могат да влязат в тези региони “за защита на руските граждани”, както и обяви Медведев в първия ден на военните действия. Постепенно ще се изяснят подробностите по вземането на решение за настъплението на грузинските войски. Най-вероятно просто нервите на местните командири не са издържали! Нека не забравяме, че в Южна Осетия грузинските села по кавказките склонове и долини са пръснати сред осетински и едностранното прекратяване на огъня от грузинска страна при продължаващ и засилващ се обстрел на противника поставя жителите на тези села в критично положение. Кремъл готви операцията срещу Грузия поне още от 2006 година Нека си припомним, че през есента на онази година в Русия започна по нищожен повод - в Грузия бяха арестувани и освободени, но не моментално четирима агенти на ГРУ - необичайно интензивна кампания по настройване на населението срещу грузинците. Започна изселването на грузинци от Москва и редица други градове. Милицията тръгна да проверява едно по едно училищата, за да открие учещи се там грузински деца. Откриеха ли - чрез тях милиционерите нахълтваха в квартирите на родителите им. Бяха прекъснати въздушните, железопътни и пощенски връзки с Грузия. И точно в разгара на тази вакханалия бе убита Ана Политковская. В онези дни публикувах в «Грани» статията “Версия за убийството на Политковская, за която е страшно да се помисли. Но трябва!” Ставаше дума за това, че всички сочеха като причина за убийството нечие отмъщение за неща от миналото. Отмъщение на Путин, на Кадиров… “Но, - писах тогава аз – нека се отнесем с по-голямо уважение към умствените способности на предполагаемите поръчители на убийството. Може би са имали предвид бъдещето? Възможно е те да са искали да осуетят бъдещо прилагане на изключителните качества на Политковская? В случай на военна операция на руската войска в Грузия (Абхазия, Южна Осетия), кой пръв сред журналистите би се устремил в зоната на новата “малка победоносна война» с поредния враг на Русия? Кой би осведомявал най- ефективно и безстрашно за тази нова операция по “пречукване в кенефа” (според незабравимия изискан израз на Владимир Путин) на поредните терористи? Кой би имал нужната известност на Запад и връзки със западната преса? Кой освен Политковская.” По онова време статията бе обсъждана нашироко, но така и не срещнах нито един читател, който да повярва тогава в реалната възможност на една война с Грузия. Но ето, че тя се случи – след по-малко от две години! И колко ловко подбраха момента за нейното начало: в деня на откриването на олимпийските игри, в разгара на отпускарския сезон, в навечерието на смяната на властта в САЩ и преди декемврийската среща на върха на НАТО, където можеше да се състои първият етап от приемането на Грузия в Алианса. Единственото средство за осуетяването на нейното приемане бе да се раздухва конфликтът на Грузия с Абхазия, с Южна Осетия, а и със самата Русия. Според статута на Атлантическия Съюз в него не се приемат страни, които имат сериозни конфликти по своите граници. Не напразно още на втория ден на войната посланикът за специални поръчения на руското МВнР Юрий Попов направи твърде откровено изказване: “Международната общност трябва да преразгледа въпроса за присъединяването на Грузия в НАТО”. Путин отиде още по-далече, като каза, че “кавказкият регион винаги е бил, е и ще бъде (тук той наблегна особено и очите му пламнаха със злобно предизвикателство!) зона на влияние на Русия”. Между другото Путин добави, че влиянието на Русия в този регион винаги било благотворно, че то спомагало за мира и процъфтяването Каза го и не му мигна окото.... Вълнува въпросът, как ще постъпят сега западните лидери На този въпрос ми е особено трудно да отговоря, макар че живея на Запад повече от 30 години. Може би точно затова се затруднявам с точния отговор. Когато в Босна и Херцеговина сръбските фашисти под командването на Караджич и с помощта на Милошевич убиваха и прогонваха босненците и хърватите (над 200 хиляди убити и около 300 хиляди прогонени!), западните правителства почти три години уговаряха сърбите да престанат. В края на краищата преминаха под натиска на възмутената общественост от думи към дела и започнаха да бомбардират сръбските части. По-късно, когато самата армия на Сърбия започна етническо прочистване на косоварите в Косово, на Запада вече му беше нужна само една година уговаряне на сърбите на Милошевич, които за това време все пак успяха да избият около 30 хиляди косовари и да прогонят един милион! Западът уговаря и умилостивява Русия на Борис Елцин още от 1994 г., след първия опит за смазване на чеченската независимост. Може би едва сега, при атаката си срещу Грузия Путинска Русия премина чертата, отвъд която на Запада ще му е трудно да продължи да увещава. Точно това заявиха единогласно тримата президенти – на Естония, на Полша и на Украйна. Според тях “с агресията си срещу Грузия Русия прекрачи червената линия и ЕС не бива повече да се ограничава само със заявления, от които не следва нищо”. Разбира се, че не може и дума да става за използване на военна сила срещу Русия, особено ако самата Русия не се реши да окупира за постоянно Грузия. Но Западът разполага и с много силни мирни лостове. Сред тях е изключването на Русия от Г-8, лишаването й от правото да провежда Олимпиадата в Сочи, разпускането на Съветите ЕС - Русия, НАТО - Русия. И това далеч не е пълният списък. Възразяват, че Русия можела да отговори със затягане на нефтените и газови кранчета? Да, но тогава тя сама ще си затвори основния източник за валутни постъпления. Западът пък може освен това да спре експорта на високи технологии и висококачествени стоки за Русия. Така че интригата пред нас е голяма – как ще действа Русия, как ще отговори Западът? В края на статията “Версия за убийството на Политковская…” споменавам една формула, която съчиних още по съветско време, но която е приложима и към днешния режим. Този режим “е невъзможно да бъде очернен защото той е по-черен и от най-черната представа за него! Живееш и си мислиш, че си разбрал, какъв скапан строй е установен в собствената ти страна, но внезапно нещо се случва и ти осъзнаваш, че така и не си предполагал цялата безкрайна дълбочина на черната бездна, от която е изпълзял този строй. Адът се отваря пред нас отново и отново – в чеченската война, при взривовете на жилищните блокове в Москва и Волгодонск, при щурма на театъра на Дубровка и на Бесланското училище. Сега черната пропаст на ада зейна иззад антигрузинската истерия и убийството на Анна Политковская. И това още далеч не е дъното на пропастта, към която стремително се плъзга нашата страна”. Да, а след това пред нас се отвори още по-дълбока пропаст зад чудовищното убийство на Александър Литвиненко. За пръв път в историята човек бе отровен с радиоактивна отрова, от която пострадаха още много случайни хора при това в чужда страна. А ето сега – войната срещу Грузия, неразбираема за всеки нормален човек, война с използването на отровата на масирана лъжа и демагогия. Новият ни президент с либерален лик твърди, че за ден и половина сражения в слабо населен планински район грузинските военни били убили повече от 2000 мирни жители, при това на много от тях “грузинците рязали гърлата”... Важно е да бъде разбрано, че съществуват хора, в чиято психика е заложен стремежът към разрушаване на живота, към разрушаване на всичко, с което се захванат, заложено е особено силно ентропийно начало или влечение към смъртта, което те се стараят да отклонят от себе си към всекиго наоколо. Хора – разрушители на живота. Когато са обикновени, редови граждани те може и да не представляват кой знае каква опасност, но да пази Господ, ако такъв се издигне до лидерски позиции. Най-новата история на света дава немалко, добре познати на всички ни примери... _____________ Авторът е сред най-уважаваните руски правозащитници, литератор и публицист. Политемигрант от 1972 г. След десетилетна работа в радио “Свобода”, днес той живее в Мюнхен. Вадим Белоцерковски активно се застъпва за прекратяване на войната срещу Чечения, сътрудничи на водещите граждански организации в Русия, пише книиги и публицистика. "

Статията е публикувана в mediapool.bg

неделя, 17 август 2008 г.

Ето какво се случва с престъпниците в Русия:

"Съдебните заседатели оправдаха военни убийци
Капитан Улман напусна съдебната зала на окръжния военен съд под ръкоплясканията на седем от дванадесетте съдебни заседатели
Ана Политковска
"Новая газета"

Делото “Улман” започва на 11 януари 2002 край село Дай в Шатойски район в Чечения. През този ден там, в планината, преследвали “ранения Хатаб” – провеждала се спецоперация. Разузнавателна група на ГРУ под командването на капитан Едуард Улман извършила десант от хеликоптер, не открила никакъв Хатаб, но срещнала рейсова “уазка”. В колата пътували шестима души. Без да знаят за операцията те просто се връщали вкъщи от районния център Шатой. С първите откоси спецгрупата разстреляла директора на селското училище в Нохчи-Келой, 69-годишния Саид-Мохамед Аласханов. Два часа по-късно – и останалите. Многодетната майка Зайнап Джаватханова, учителя Абдул-Вахаб Сатабаев, горския пазач Шахбан Бахаев, шофьора Хамзат Табуров и Мохамед Мусаев. Труповете били изгорени от разузнавачите. Престъплението било разкрито наскоро след това, делото стигнало до съд и пред съдебните заседатели, избрани измежду жителите на Ростов на Дон, застанали непосредствените извършители и организатори на екзекуцията на мирните граждани – капитан Улман, лейтенант Александър Калагански, майор Алексей Перелевски, мл. лейтенант Владимир Воеводин. Обвиняемите не отричали, разказвали всичко както било. Свидетелите също били откровени. Картината на престъплението не би могла да бъде по-ясна за съдебните заседатели. Но присъдата, произнесена на 29 април, се оказа катастрофално цинична. Да, извършили са убийство, унищожили са телата, но са невинни. Първо, защото са изпълнявали заповед (в съда е доказано, че заповед не е имало). Второ, “уазката” не се е подчинила на заповедта да спре (в съда е доказано, че е спряла).
Какво се случи на 29 април в нашата страна? Какво означава тази присъда на гласа народен?
Преди всичко съдебните заседатели ИСКАХА ДА ОПРАВДАЯТ военните палачи и само затова ги оправдаха. Те не изслушаха никакви други доказателства освен тези, които ИСКАХА ДА ЧУЯТ. Те повярваха само на обвиняемите, на честната им дума. Никакви други свидетелства не ги заинтересуваха, колкото и важни да бяха. Съдебните заседатели изтълкуваха всички обстоятелства на екзекуцията, както ги тълкуваха престъпниците.
И съвсем не защото са ангажирани от някого. За какъв натиск върху заседателите може да става дума? Щом 7 от 12 съдебни заседатели приветстваха с аплодисменти убиеца Улман, когато беше освободен… Когато раздаваш правосъдие по убеждение, тогава ликуваш.
От какво идваше тази радост? От това, че бяха защитени “своите” срещу “чуждите”, “нашите” срещу “не нашите”. Съдебните заседатели бяха замислени като съд по съвест срещу “басманното правосъдие”*. А в Ростов се получи по дворния принцип: “бият нашите”, трябва да ги спасяваме. Където “нашите” и “не нашите” сме ние и чеченците. На 29 април това известно на всички обществено настроение беше узаконено в рамките на юридическата процедура.
Без съмнение, това е принципно решение за времената на втората чеченска война. Освещаване на палачите със силата на закона. Оправдаването на групата на Улман означава няколко много прости неща: че може да се убиват чеченци, независимо какви са те. И това дори не е кръв за кръв, а кръв за национална принадлежност. Гаранцията за оправдаването отсега нататък е в съществуването на институцията на съдебните заседатели, за чието въвеждане страстно се бориха водещите руски юристи. Пребориха се, смъртното наказание, върху което с указ на президента беше въведен мораториум заради евентуалното влизане в ЕС и нито един съдия няма право да произнесе подобна присъда, сега де факто е разрешено да се прилага от военните, при това по собствената им преценка. Тоест смъртното наказание чрез саморазправа е позволено. Присъдата на ростовските съдебни заседатели по същността си е индулгенция за ескадроните на смъртта, действащи в Чечения. Саморазправата застана над закона. Чрез съда.
А сега за това защо съдебните заседатели толкова искаха да произнесат ОПРАВДАНИЕ?
Просто защото те – това сме ние. Част от нас. Днес, след произнасянето на присъдата, много се обсъжда: кои са те всъщност, тези заседатели? Какво е социалното им положение? Откъде ги намериха "такива“?…
Безсмислени сплетни. Истината не е дали са завършили училище или институт. Мнозинството в страната ни има средно образование - и мнозинството от тези заседатели са със средно образование, мнозинството от “нас” имат нископлатена работа – и мнозинството от заседателите работят за ниски заплати…
Истината е, че мнозинството в страната ни смята чеченците за втора ръка хора, приветства правния расов нихилизъм, оправдава съда на Линч и мечтае за възстановяването на смъртното наказание. Аплодисментите на съдебните заседатели към убийците са овация за победата на едни граждани на Русия над други. Разбира се, овация на безизходицата, но тази овация е изповед на днешното мнозинство. …Тях ги погребаха в малки бели вързопи, и не защото мъртвите бяха малки деца. Просто тогава, през януари 2002, от всеки екзекутиран беше останала само шепа овъглени кости и старците бяха намотали повече бели чаршафи, за да е по-леко на живите…
Който го е видял, никога няма да го забрави. Който не го е видял, на него му е по-лесно. Да съди.
- - - - - -
* Имитация на съд; изкуството на съда да произнесе присъда, желана от властта. Изразът получи популярност с излизането през април 2004 на книгата “Басманното правосъдие”, издадена от Центъра за международна защита и “Новая газета” след мониторинг върху работата на Басманния районен съд в Москва през октомври 2003. Според сътрудниците на организацията систематичните нарушения в него адекватно отразяват състоянието на съдебната система в Русия. "

И Бог да е на помощ на Грузия!

петък, 15 август 2008 г.

Греши ли Стара Европа

в."Седем".
В Ню Йорк десетки хиляди протестираха срещу руската агресия в Грузия с плакати: „Русия вън от Грузия!”, „Спрете избиването на невинни цивилни!”, „Осетия не е имперска провинция!”. В Лондон, около 50 хиляди демонстранти изразиха гнева си от безразборните бомбадировки на руската авиация над беззащитните жилищни квартали в грузинските градове и поискаха Русия незабавно да прекрати военната атака срещу кавказката република. Стотици хиляди души в Париж, Мадрид, Рим протестираха срещу руската агресия в Грузия. Естествено нищо подобно не се случи в западните столици. Причината е в забележителното лицемерие и цинизъм на световната „антивоенна” левица. Левицата винаги е много активна, когато трябва мощно да защити оставането на власт на Садам Хюсеин в Ирак, или правото на Хизбула или Хамас да обстрелват Израел. Но войната в Грузия, бушуваща от няколко дни не заслужава протестите на световната левица, защото няма повод за антиамериканска пропаганда и агитация. Спорно е кой първи започна войната в Осетия на 8 август т.г., деня на откриването на Олимпийските игри. Най-вероятно това са направили грузинците, буйни и непредсказуеми хора, по заповед на водача си – буйния и непредсказуем прозападен президент Саакашвили. Изглежда, че президентът е решил бързо да анексира провинцията, като разчиташе, че Русия няма да отговори със сила по време на Игрите. Руснаците, обаче, нямат такива задръжки. Да си спомним, че СССР нападна Афганистан точно на Коледа през 1979г. Но руските провокации в етнически оспорваната Южна Осетия не са от вчера. В Осетия и в Абхазия руснаците използваха прастария начин за етническо завладяване – от десетки години заселват двете области с етнически руснаци. Наскоро раздадоха щедро и руски паспорти и така около от 70% от населението вече е с готово руско самосъзнание. Това беше подкрепено от референдум през ноември 2006г., когато жителите с руски паспорти в Южна Осетия поискаха независимост ог Грузия, която не призна референдума. / Тогава грузинците, 30% от населението, се противопоставиха на независимостта/. Сега, след няколкодневни кръвопролитни сражения се случи неизбежното – грузинската армия беше разгромена и се изтегли от Южна Осетия. /Руските власти твърдят, че грузинците са убили не по-малко от 2000 цивилни в Цинхвали, столицата на Южна Осетия, но тези твърдения не са потвърдени/. Грузинското правителство предложи спиране на огъня. Но руснаците, в най-добрите съветско-имперски традиции продължиха отмъстително да бомбардират други грузински градове, пристанища, дори и околностите на Тбилиси. Загинаха голям брой невинни граждани. Ужасни кадри от умиращи и тежко ранени хора обиколиха света. Президентът Буш заяви, че отговорът на Русия е „несъразмерен” и призова за спиране на огъня и връщане на статуквото от преди 7 август т.г. Вицепрезидентът Чейни беше още по-прям – той каза, че „руската агресия не трябва да остане без отговор”. ООН, обаче, засега не реагира официално. Проведе се само едно закрито заседание на Съвета за сигурност, което е доста необичайно. Най-вероятно, Русия, член на Съвета за сигурност, блокира опитите на западните страни да осъдят руската агресия. Войната се разраства защото и другата проруска провинция, Абхазия обяви обща мобилизация. Европейският съюз вече призова за мир. Европейците са доста изплашени, тъй като съзнават, че ако Грузия бъде прегазена от руския ботуш, ще загубят единствената възможност за енергийна независимост от Русия. Защото тръбопроводът от Азербайджан за газ и нефт, минава Турция и Грузия. Проруските световни елементи, включително и българските заровиха глави в ръце и челата им се прорязаха от напрегнати мисловни бръчки. Елементите усилено търсят извинение за кремълското нападение над омразната кавказка република. И ето го извинението – Косово! Така, както Косово получи независимост, нека и Южна Осетия бъде независима. Но грузинските власти не отнеха на осетинците с руски паспорти културната автономия – позволяват им руски училища, телевизионни и радиостанции, печатни издания. Грузинската милиция не нахлуваше по къщите на осетинците, за да „води” децата им на грузинско училище. Грузинските власти не отнеха на осетинците икономическата свобода да търгуват с Русия. Властите всъщност позволиха ограничена автономия на Южна Осетия, която има свой президент и правителство. В Южна Осетия досега дори имаше, представете си, руски „миротворци!”. Т.е. руснаците са натоварени да пазят мира от собствената си армия! /Все едно в Косово, преди да получи независимост, да имаше албански миротворци/. Ясно е, че не е възможно да се прави аналогия с Косово, за да бъде оправдана руската агресия в Грузия. Бъдещето на Грузия изглежда мрачно – Южна Осетия завинаги е загубена за грузинците. Европа никога няма да се противопостави на Русия, защото е зависима енергийно, както и поради историческия страх на европейците от руския ботуш. САЩ имат интерес от стабилна и силна Грузия, защото тази страна е една от малкото проамерикански в целия свят. Но Буш скоро ще напусне властта и не би предприел решителни действия. Следващият президент, който и да е той, ще съобразява с Русия, тъй като Кремъл има голямо влияние над Иран, очертаващ се като най-труден външполитически проблем за Америка. Грузинците не могат да разчитат на ООН, защото Кремъл ще блокира всяко решение на Съвета за сигурност, което счита за неизгодно. /ООН би могла, например, да изпрати „сини каски” в Южна Осетия, които да заменят руските „миротворци”/. А всичко това можеше да не случи, ако Стара Европа – Германия, Франция, Испания, Португалия, Италия не беше попречила на Буш през април т.г. в Букурещ. Тогава староевропейците, аплодирани със злорад възторг от световната антиамериканска левица /аплодисментите бяха оглушителни и в България/, публично, пред целия свят унизиха Джордж Буш. Той беше лично и тържествено обещал на Грузия и Украйна покана и пътна карта за членство в НАТО. На срещата на НАТО в Букурещ, Стара Европа, енергийно зависима и изплашена от Русия, отказа поканата. Ако Грузия имаше официална покана и път за НАТО, едва ли Саакашвили толкова безразсъдно би рискувал натовското и европейското бъдеще на страната си. И преди всичко – едва ли Русия толкова нагло и жестоко щеше да бомбардира страна, сигурен, бъдещ член на НАТО. Грешката на Стара Европа е свършен и неоспорим факт. Заради тази грешка сега руските бомбардировачи безнаказано хвърлят бомби и убиват невинни хора.